Къщата на Хейли Джеймс

Хейли и семейството й живеят в Бруклин.

Къщата отвън:
Къщата на Хейли Джеймс Bestneighborhoods061

Стаята на Хейли:
Къщата на Хейли Джеймс Boybedroom1

Стаята на Зак:
Къщата на Хейли Джеймс Teenbedroomdecoratingid

Стаята на Робърт:
Къщата на Хейли Джеймс Showcase1575x4491

Кухнята:

Холът:

Един набиващ се в главата шум ме накара да отворя очи.
Повдигнах се до седнало положение и се огледах.Явно отново бях заспала на дивана в хола.
Шумът,който ме бе събудил,всъщност беше телевизорът.
Зак бе до мен и държеше дистанционното.Значи той бе виновникът за събуждането ми.
Погледнах часовника на телефона си-вече бе почти обяд.
-Зак,намали звука на телевизора!-проплаках и му метнах една възглавница.
-Хей...Какво правиш?-възропта той,но все пак ме послуша.
Понякога брат ми бе нетърпим.Заяждаше се с мен,дразнеше се,сякаш искаше да ме подлуди.Опитвах се да го игнорирам,но не успявах.
След няколко минути гробна тишина баща ни влезе и наруши мълчанието.Изглеждаше доста развеселен.
-От това,което чух преди малко,май не можете да се държите като нормални хора поне за малко.-изкоментира държанието ни.
-Ами кажи на Зак да спре да ме дразни,вече е непоносим.-изкрещях и ядосано се изправих.Движението бе доста рязко и леко ми се зави свят,но реших да не обръщам внимание.
Пъргаво се запътих към банята.Отворих вратата и пристъпих към мивката.Подът бе доста мокър,съответно и хлъзгав.Определено трябваше да внимавам.
Извадих четката си за зъби от тоалетката,сложих паста за зъби и започнах старателно да търкам.
След като свърших излязох от банята и влязох в стаята си,за да се облека.Дори и да не излизах нямах намерение през целия ден да бъда с пижама.
Избрах един бежов пуловер и тъмно дънки.Бързо ги облякох и тръгнах към кухнята.
От там вече ухаеше на спагети Болонезе-любимото ми ястие.
-Хейли,обядът е готов.-съобщи татко.
Вече бях в кухнята и взимах своята порция.Настаних се на един от столовете.
Започнах бързо да ям спагетите,които още пареха и изгориха езика ми.Потуших огъня с вода.
-По-спокойно.-обади се татко.
С изключение на тази реплика обядът мина мълчаливо.

След като обядвахме и разчистихме масата всеки от нас се запъти на някъде.
Баща ми отиде на пазар,а Зак излезе с приятели.
Бях сама у нас.Нямаше какво да правя,освен да пъхна слушалките на mp3-то в ушите си и да се отпусна удобно на дивана.
Задържах се в това положение не повече от 30 минути.Не издържах повече така.Трябваше да изляза,не можех да стоя повече затворена у дома.
За мое щастие познавах точния човек,с когото да изляза и да се забавлявам.
Потърсих телефона си с поглед.Беше на масичката до мен.Протегнах се да го взема и и набрах номера на Изабел.Изчаках да се свържа.

-Здрасти,Хейлс!Радвам се да те чуя!-възкликна Изабел.
-Здрасти,Из.Свободна ли си днес?
-Да,целият ден съм на твое разположение.
-Искаш ли да излезем?В парка,да речем.-предложих.
-Разбира се!След час?
-Да,супер!Дочуване!
-Дочуване!
Натиснах копчето за край на разговора и отидох в моята стая.Исках да се преоблека.
Отворих гардероба си и се зачудих какво да избера.Накрая се спрях на лилава блуза с дълъг ръкав и светло дънки по тялото.
Останаха само обувките.Влязох в хола и отворих махагоновия шкаф за обувки.От там си избрах черни кецове.
Обух ги,взех телефона си и го сложих в чантата.
Вече бях готова,а имаше още 30 минути,но не ми се стоеше в къщи,затова излязох.
Щях да вървя по-бавно.

Слава, богу нямаше никого у нас,когато се върнах.Баща ми щеше да поснее,но аз нямах намерение да му казвам.
Бързо събух удобните обикновени обувки без ток и се затичах към стаята си.
За малко да се блъсна във вратата.Да,май рефлексите ми наистина бяха сбъркани.
Влязох в стаята си и се насочих към гардероба.Нямаше да ми бъде трудно да видя всичките си дрехи,защото не бяха много.Не бях от онези момичета,които обичат да пръскат пари по дрехи,аксесоари и такива неща.
Отворих вратата и започнах да търся.След 5 минути се бях отчаяла-нямах нищо подходящо.Чак след като се разрових по-надълбоко намерих една страхотна рокля,за чието съществуване бях забравила.Беше перфектна за нощен клуб.
Къщата на Хейли Джеймс 79411

Сега ми оставаха само обувките.Отидох в хола и отворих шкафа.С избора на обувки приключих бързо.
Взех без да се замислям тези:
Къщата на Хейли Джеймс Jimmychooblue1

Тези обувки бяха единствените "Джими Чу",които можеха да се намерят в нашата къща.
Вече бях готова.Имаше още доста време,затова просто седнах на компютъра и започнах да се ровя в Интернет.

Сноп слънчеви лъчи,процеждащи се през прозореца ме усведомиха,че вече е утро.
Отворих неохотно очи и се изправих до седнало положение,след което ободряващо се разтегнах.
Спомените от снощната вечер нахлуха в съзнанието ми-моята първа вечер навън,без родителски контрол.Успях да се отпусна и се забавлявах.
Единственият минус на излизането снощи бе пулсиращото главоболие.Знаех,че не държа на алкохол,трябваше ми съвсем малко,за да се напия.Може би ако започнех редовно да пия организмът ми щеше да се нагоди и да съм по-издръжлива.
С изключение на това бях много доволна.Когато се бях върнала Зак го нямаше,а баща ми беше заспал дълбоко на дивана,което означаваше,че няма как да разбере в какво състояние съм се прибрала.
Усмихнах се на тази мисъл и бързо се изправих от леглото.За миг зрението ми се замъгли,но бързо се оправи и аз отидох в банята.
Шмугнах се под душа и пуснах по-студена вода.Това определено ме събуждаше,макар да не беше много приятно.
Изкъпах се за около 10 минути,след което взех една бяла кърпа и я увих около тялото си.Имах още работа в банята-трябваше да измия зъбите си.Взех четката си и старателно започнах да четкам.
След 5 минути бях готова и с това.Реших да взема едно хапче против главоболие-не бях мазохист.
Вече можех да се обличам.
Отидох си в стаята и взех униформата,която бе прилежно закачена на една закачалка.Взех я от там и я облякох.После обух и обувките,но когато се наведох имах чувството,че главата ми ще падне.Ах,това мартини.Очевидно денят щеше да е тежък.
Въздъхнах леко и се изправих от леглото.Бях напълно готова.
В този миг стомахът ми запротестира.Бях много гладна.
Направо изтичах в кухнята,за да видя какво има.Над печката видях баща ми,който правеше омлет.
-Добро утро,тате!-поздравих и седнах на един стол.Огледах се наоколо-Зак го нямаше.Или вече бе излязъл или все още не се бе прибрал.
-Добро утро,Хейли!-отвърна той студено и ме стрелна с поглед,при което изтръпнах.
Дали всъщност не бе разбрал за снощи?По принцип сутрин беше весел и дружелюбен.
-Татко,случило ли се е нещо?-попитах плахо,а в гърлото ми се образува буца.
-Ти ми кажи.Стана ли нещо вчера,за което не знам?
О,не!
-Не мисля...Защо?-гласът пресекна.
-Помисли пак.Като например,не си ли бягала от часовете?
Очите ми се разшириха,а кръвта забушува във вените ми.Стиснах ръце в юмруци от яд.Кой му беше казал?Защо?Кой би ме издал?
-Аз...съжалявам,татко,не исках да...
Той ме прекъсна.
-Не искам извинения,Хейли!Защо го направи?Познавам те,не си такава.-гласът му прозвуча грубо и остро.Не го бях виждала такъв.-Наказана си!-изръмжа той и се върна към омлета.
-Но,татко...-опитах се да му се противопоставя,но смелостта ми се изпари,когато просто ме смрази с поглед.
Може би беше прав.Може би си заслужих наказанието.
-За колко време?А какво е наказанието?-попитах примирено.
-Наказанието ти е да чистиш цялата къща,както и да миеш чиниите за...неопределено време.
Въздъхнах облекчено.
-О,за малко да забравя...не ти е позволено да излизаш цяла седмица.-добави след секунда.
Погледнах го уплашено.Сякаш ми бе прочел мислите.
-Дообре.-изпъшках,а баща ми сложи чинията с омлет пред мен.
Вече бях изгубила апетит,така че само рових в чинията и от време-на време слагах някоя хапка в устата си.
Явно нямаше повече да говорим на тази тема.Така беше по-добре.Разбира се,беше очевидно защо не наказваше Зак,въпреки че не се прибираше цяла нощ-все пак беше 20 годишен.
След 10 минути станах от масата,взех чантата си троснато и тръгнах към вратата.
-Приятен ден в училище!-промърмори баща ми тихо.
-Благодаря!
Сложих ръката си на дръжката на вратата,натиснах я и излязох от нас.

Нямах повече часове и трябваше да се прибирам у нас,нали бях наказана.
След около 15-20 минути пътуване в градския транспорт,вече бях пред къщата.Духаше вятър,което накара косата ми се да вее и следователно беше разрошена.Опитах се да оправя бъркотията,но не се получи много добре.Побързах да вляза в къщата.
Отворих входната врата и влязох у дома.Още от прага ме посрещна Суки-моето сладко куче,което обожавах.Нахвърли се върху мен и започна да върти опашка.
-Хей,Суки!-усмихнах се и я погалих по гърба.
Козината й беше толкова мека.Обожавах това същество още откакто родителите ми го бяха подарили за един рожден ден.Всъщност това бе последния рожден ден,който бяхме празнували като семейство-преди майка ми да умре.
Именно за това Суки бе толкова важна за мен-тя бе нещо като спомен от нея.
Въздъхнах тъжно и се измъкнах от стаята на миналото,както го наричах аз.
Огледах се наоколо.Не се чуваше нито Зак,нито баща ми.Явно бях сама.
Оставих палтото си на една закачалка и се качих на горния етаж към стаята ми.
Влязох в моята стая и пуснах чантата на пода.Съблякох униформата и сложих удобен стар кафяв пуловер и изтъркани дънки-перфектното къщно облекло.
Слязох отново на долния етаж,за да започне наказанието ми.
Първо измих чиниите,пуснах прахосмукачка,изчиствайки всяко ъгълче на къщата.След това отидох в стаята на Зак,за да оправя бъркотията.Не знаех от къде да започна-дрехите му бяха пръснати навсякъде,същото се отнасяше и за учебниците му за университета.
Измъчих се,докато почиствах,но след час усилена работа свърших.Бях изтърпяла наказанието си за днес.
Е,почти.Трябваше да се залавям с домашното по математика.Задачи,числа,изчисления...бла,бла,бла.Мразех този предмет.
Всичко бе ужасно трудно.Нищо не разбирах.
За нещастие,нямах друг избор.
Върнах се обратно в стаята си и извадих учебниците.
След половин час зацикляне на една и съща задача,се отказах.Нямаше смисъл.Реших да оставя този мъчителен предмет и да напиша съчинението си.
Отне ми час и половина да го напиша,но все пак успях.И май се бе получило добре.
Вече бе 17 часа.Все още бях сама и реших да сготвя нещо за вечеря.
Отидох в кухнята и видях какви продукти имаме.Нямах голям избор-може би щях да направя макарони на фурна.Ставаха лесно,а и всичко ги обичахме.
Изкарах макароните от шкафа и се захванах да приготвям.
След 20-тина минути бяха готови.Изкарах ги от фурната и зачаках баща ми и Зак да се върнат.

» Хейли Джеймс
» Стейси(Хейли Джеймс)
» Спа къщата
» Къщата на Сиара Харис
» Къщата на Самър Робъртс ...