Когато лимозината спря пред ресторант Де Ла Роса, веднага изскочих от нея и тръгнах към баща си, който ме чакаше близо до вратата.
- Татко съжалявам, заплеснахме се с момичетата. - казах му аз вървейки към него.
Той се усмихна, а аз изтичах до него и го прегърнах.
- Няма нищо съкровище, хайде да влизаме. - подкани ме той отваряйки вратата към ресторанта.
Там веднага ни посрещна помощник оправителя, той както и самия оправител бяха много добри приятели на баща ми и винаги получавахм най-добрите маси в ресторанта.
- Г-дин ДиЛорентис, оо и малката мис ДиЛорентис. - казах той усмихнато, а аз се усмихнах колкото да не съм груба. - От тук моля, масата ви е готова.
Баща ми кимна делово и ми направи знак да вървя пред него. Масата ни разбира се беше една от най-хубавите в залата.
Настаних се срещу баща си и сложих кърпичката си в скута, а след това отворих леко менюто. От малка бях научена как да се държа в ресторант, това разбира се не въжеше когато не съм с някой от нашите.
- Скъпа, трябва да поговорим. - започна баща ми и аз веднага вдигнах поглед към него.
- Тази сутрин ми съобщиха, че ти, Мелинда и Абигейл сте на кориците на всяко второ списание в Ню Йорк и не само. Разбирам, че се забавлявате, но не мислиш ли, че прекалявате? Трудно е всички тези снимки да се откупят от пресата... - каза ми той.
Направих уж извинителна гримаса, сякаш дълбоко и искренно съжалявах и се срамувах от постъпката си.
- Знам татенце, няма да се повтори обещавам! - казах му аз и го погледнах с тъжния си поглед.
Той ме загледа за миг и след това се усмихна.
- Не искам да те виждам тъжна, къде ми е любимата усмивка? - попита ме той и аз се усмихнах.
Малко след това дойде сервитьора.
- Италианска салата и диетична кола. - поръчах си аз.
Баща ми ме изгледа косо, мразеше когато поръчвам само салата, но аз се направих, че не съм забелязала погледа му.
- Блюдо морски дарове и чаша бяло вино, без значение марката, реколта 92. - поръча си той и се усмихна на келнера, а аз направих същото за да не съм груба.
След 20 минути ни донесаха поръчката, а през това време с него обсъдихме на дълго и широко последното му пътуване и възможното повишение във фирмата. Разбира се важно беше да аукам и въздъхва, когато е необходимо и всичко мина добре.
- Добре кажи ми сега какво ново при теб? Искам да знам всичко! - каза ми той и за разлика от майка ми наистина се интересуваше.
- Ами с Аби и Мел ще правим кротко парти тази събота. Бяхме във
ваканция цяла седмица, защото сменят траба в училище. Ъм...довечера имам среща, без въпроси за това! - прекъснах го преди да е започнал да разпитва. - Иначе училището върви перфектно както винаги е било. Глася се да вляза в Принстън или Йейл, но искам да е, защото наистина имам талант, а не защото съм ДиЛорентис. И общо взето е това. - казах му аз и набодох малко от салатата си.
- Принстън, Йейл? Нещо пропускам с какво мислиш да влизаш?
Извъртях очи, винаги забравяше.
- Литература татко, глася се за писателка. - казах му аз и се усмихнах.
След това близо час продължихме да говорим за възможните коежи, бъдещето ми както и настоящето.
Говорихме за мама и Джаред, за следващия семеен месец, който ни
предстоеше, отново за училището и приятелките ми. Разбира се за Джейк, така и не успях да подмина темата, баща ми можеше да е много упорит.
Накрая след 2 часа той плати сметката и тръгнахме, а аз се качих при него в лимозината и се прибрахме в имението за да се подготвям за срещата с Джейк.