Шофьора ми отвори вратата и аз влезнах изморено.Оставих чантата и палтото си на земята или по точно пуснах ги веднага ,когато ги свалих от себе си,телефона ми беше още в ръката ,така че се спрях.Баща ми не ми беше писал,но сега беше доста рано за него,а за мен късно,за да се чуем или да му пиша.Сетих се за това,което майка ми ми беше написала и се ядосах малко,но главта ибез това си ме болеше,за това бързо отбегнах тазимисъл.Продължих нагоре по стълбите движейки се всякаш съм самамбул.