Пред гимназията (улицата)

Тук вече можете да пишете как паркирате,естествено не точно пред училището,тъй като няма как,а ако имате шофьор няма да има проблем да спрете за минутка

Таксито паркира пред гимназията.Платих на мъжа и излязох от колата.Огледах се наоколо.Същото познато място както отпреди.Сградата бе доста големичка, със старовремски стил.Закрачих бързо към входа.Надявах се да не бе толкова късно.Нямаше много ученици наоколо.Чудесно, казах си.Още на първия ден бях закъсняла...

Брой мнения : 79 Join date : 09.11.2009 Age : 34

Лимузината спря пред училище и с братт ми слезнахме той се запъти към негов приятел,а аз седнах най - отгоре на стълбите и зачаках момичетата не след дълго
и Али пристигна...

Най-накрая пристигнах и още със спирането забелязах Аби седяща най-отгоре на стълбите и с усмихнах.
На излизанет оправих унифромата си и сложих чаната си на рамо. Благодарих на шофьора си, колкото да бъда любезна и се запътих към Аби.
- Здрасти Алис! - поздрави ме някакво момиче, по-добре за нея беше, че не ме нарече Али, тогава и се пишеше лошо.
Игнорирах я и се качих при Аби, която се изправи и я прегърнах.
- Хей Аби, Алис! - момичетата покрай нас трескаво ни поздравяваха и отминаваха намръщени, след като не отвръщахме на поздравите им, момчетата шушукаха, а повечето от съучениците ни шепнеха неща от рода "Къде е третата кралица?" или "Триото кралици не е пълно", игнорирах и тях.
- Как си? - попитах Аби сядайки на стълбите за да изчакахме и Мел.

Лимузината паркира пред училището и шофьора ми отвори вратата.
Видях момичетата,тъй като около нас винаги се оформяше пътека,обичах това,не отвърщах на поздравите а само се усмихнах престорено.
-Добро утро момичета-казах им.
Огледах се наколо,все същото си беше,е явно търбите вече са нови де...

- Здрасти Мел... - поздравих я и се усмихнах.
Изправихме се с Аби и я прегърнахме леко, а след това й направихме място между нас влизайки в училище.
Отиодхме до шкафчетата си, които бяха едно до друго, разбира се и аз си оставих повечето учебници, а в чантата ми останаха само тези за първите два часа.
- Какво имаме? - попитах ги, а в същото време погледнах програмата си, но и нокията ми изпиука и аз я изкарах.
Имах смс от Джейк, който ме накара да се усмихна леко, но прекрих, че е от тези искренните усмивки и се обърнах отново към момичетата.
- Е какво казахте, че имаме?

-Мисля че първи час няма да се разделяме-казах им загледана в програмата -и трите имаме химия-продължих и се усмихнах.Оствахи някой учебници в шкафа и се запътиохме зедно към кабинета по химия.
Въобще не ми беше до химия,но се примирих докато въврехме по коридора.Много момчета ни заглеждаха,но никое не хвана окото ми.Така и влезнахме вътре и се огледахме,за да решим къде да се настаним.

Шофьора паркира колата пред училище, разбира се отново не успях да убедя баща ми, че предпочитам сама да идвам...бих се чувствала много по-добре. Слязох от колата и зарових главата си - буквално - в чантата да открия програмата за днес. Физика .. защо ли това бе един от най-омразните ми часове, но нямах голям избор. Пъхнах програмата обратно и се запътих към кабинета ...

Брой мнения : 38 Join date : 13.11.2009

Лимозината паркира пред училището и аз слязох взимайки си чантата. Изгледах презрително шофьора си, който бях на крачка да уволня и след това влязох в училището.
Разбира се коридорите вече бяха празни, не бях и очаквал друго. Оставих си чантата в шкафа и си взех само нещата за първия час. Физика, страхотно.
- Побързай те г-дин Еванс, отново закъснявате за час! - казах ми един училтел, който съвсем случайно мина покрай коридора, мразех когато имаше дежурни преподаватели.
Извиних се и се запътих към кабинета по физика.

» Пред гимназията (двора)
» Пред хотела
» Хола пред стаята на Абигейл