***
Не помнех как точно съм се озовал в къщи. Смътно помнех сутринта когато се събудих в леглото до някакво сравнително красиво момиче, а след това тихичко се изнесох и се прибрах у нас. Хубаво и удобно беше да си имаш лимозина и шофьор на разположение 24 часа.
Когато към 6 часа си бях у нас първата ми работа беше да поспя, но явно някой друг не беше на мнението, че трябва да ме остави.
- Ник... - чух нечий женски глас да шепне близо до мен, не беше Нани. - Скъпи... - Скъпи?! Какво по дяволите?! Отворих стрестнато очи, но ярката светлина ме накара бързо да ги затворя.
- Какво правиш тук? - попитах момичето, което седеше до леглото ми когато успях да отворя очи.
- Баща ти ме пусна, нося ти закуска. Сутринта се изниза прекалено бързо и не те усетих. - каза ми момичето, чието име беше абсурдно да помня.
Изстенах на ум. Първо правило: Никога не води момиче у вас! Второ правило: Никога на я пускай у вас на следващия ден! и Трето правило: НИКОГА не позволявай на момиче да се запознае с родителите й и да ти носи закуска!
Това си беше закон при свалките за една вечер.
- Виж мисля, че е време да си тръгваш, не се чувствам добре. - казах й аз.
- О миличкия ми, аз ще ти помогна да се излекуваш...
- Не!По-добре си върви. - каза отново аз.
Тя се нацупи лекичко, но се изправи.
- Ще ми се обадиш ли?
- Разбира се сладурче. - казах й аз с леко усмивка.
Малко след това тя изприпка от стаята ми, пф мразех момичетата, които се залъгваха, че между нас ще се получи.
Извъртях се на една страна и се завих през глава...