Навън времето бе сравнително хубаво,дори някой по-силни лъчи от слънце доскосваха нежно кожата ми,това и бе причината да се настаня на едно от канапетата и да почбакам Амелия да ми донесе сок и кафе и записките..
Когато и това стана,се настаних удобно в едно от върховно меките фотьолчета исе зачетох в елегантия си дребен шрифт,опитвайки се да запомня всичко,но не така че да е на изуст.Беше важно исках да имам най-високия успех инищо,нищо не можеше да застане над това,изведнъж се бях отнесла в мечтите си как ще влезна в Йейл,тъй като за есга това бе желно място номер 1.Така и не съм усетила кога съм се отнесла от мечти в сънища.Сънят ми не беше нищо особено,просто аз и Аби ходехме в розово осветен коридор и се усмихвахме срещу някакви се вмърдащи портрети,най-накрая стигнахме до един разклон и там и Али се пирсъедини към нас,продължихме да вървим гордо,но мълчаливо.Тогава и се събудих,тъй като чух странен шум.Оказа се че пристига алкохола с един огромен камьон или по-скоро беше тир,не ми се ставаше и оставих Амелия да се оправи с тях..