Стълбите

Брой мнения : 60 Join date : 11.11.2009 Age : 27

Половината ми часове минаха и аз огладнях. Седнах на стълбите и отворих кутийката си с малини. Боднах няколко пъти и се загледах в небето. Времето бе ужасно, облаците мрачни. Единствено не духаше, което точно сега бе в моя полза, защото полата от униформата ми беше доста къса и ми беше студено. Молех се да не завали докато обядвах. Полъха лек вятър, който усетих час в мозъка на костите си, а златистите ми къдрици се развяха едвам.

Брой мнения : 38 Join date : 13.11.2009

Отново бях изпуснах първите часове, сякаш това имаше значение, не ме интересуваше, ако зависеше от мен дори нямаше да ходя научилище, но нее учи и завърши, сякаш нямах пари, които да оредят живота ми. Въпреки всичко някак си изкаравх годината в повечето случаи с очличен по всичко, пристеснението беше за бедните.
Трънах направо към стълбите за да се срещна с Марк, който вероятно вече ме чакаше там, но за мое щастие намерих по-приятна компания от него. Свалих сакото от униформата си и го сложих на земята за по-удобно.
- И това, ако не е мис свят... - казах аз сядайки до Кристин.
- Как си? - попитах я аз.

Брой мнения : 60 Join date : 11.11.2009 Age : 27

Боднах още една малина, когато се наложи да вдигна погледа си и да отговоря:
- Благодаря, добре съм. - Ник точно бе седнал до мен. - Ако продължаваш така ще те изключат - казах, оставяйки кутийката на земята. Пооправих яката му, защото не бе както трябва, а също и вратовръзката му.
- Така е по-добре - уведомих го, след което отново взех обяда си. Някакво... момиче, не, честно да си кажем - беше си скелет се приближаваше към нас на адски високи платформи. Огледах се, в посоката в която вървеше забързано и ентусиазирано момичето нямаше други освен нас - мен и Ник. Докато стигна до този извод тя вече се бе нахвърлила на Ник и от невнимание обърна малините върху потника ми. Започна да говори някакви глупости за миналата вечер и на мен ми идеше да повърна. Станах и тръгна към шкафчетата. Там имах резервен потник, щях да се преоблека в тоалетната. Кучката ме дразнеше, исках да е далеч от мен, защото втори път нямаше да се сдържа.

Брой мнения : 30 Join date : 11.11.2009

Двете с Грейс вървяхме, а аз обмислях думите й.
- Хмм.. май не си много приятелски настроена към Катрин? - попитах я, въпреки че знаех отговора... сякаш си четяхме мислите.
- Определено. Струва ми се малко.. ъмм.. - тя затърси подходящата дума.
- ...Нафукана? Лигла? Самозванка? - взех й думите от устата, въпреки че не бях на точно същото мнение. - Ако я опознаем, може и да е приятна... - проточих аз, а тя ме погледна с насмешка.
- Мислиш, ли че това 'ако" би се изпълнило? - ироничният й тон ме подразни леко.
- Стига де... а какво мислиш за Хейлс? - тук мислех, че ще е по-благосклонна.
- Има потенциал.. - засмяхме се - Но не мисля, че би издържала на всичко това..
- Е, ще видим. - усмихнах се.
Двете седнахме на стълбите и щом пооправих униформата си, отворих млякото, което си бях купила. Грей стори същото и двете започнахме бявно да прекарваме пълните лъжички от кофичките, към устите си. Поне аз... хич не бях гладна, но тярбваше да хапна нещо.
- Пак ли не ядеш? - попита недоволно Сандлър и поклати глава.
- Ям, ям.. - въздъхнах - Просто не съм гладна.. закусвах преди да отидем на плажа.
Грей завъртя очи недоволно..
- Това беше преди два часа.. - не я изчаках да свърши с речта... тя също не беше по-различна от мен, така че да не ми държеше сметка колко и какво ям, за това побързах да сменя темата:
- Мислиш ли, че ни трябва групичка.. хмм, както едно време? Както онези момичета, които следваха теб, мен и Шейлин..
Погледнах я замислено, чакайки отговор.

Гост

Замислих се само за миг, пъхнах лъжичката в устата си и отговорих:
- Виж, по всяко време можем да си съберем няколко първокурснички, които да търчат след нас и да изпълняват това, което им кажем...
- Ами дали...
- ... Можем да намерим заместничка на Шейлин. - завърших въпроса й с равен, но малко остър тон - Не, не можем.
Отсякох и се заиграх с късче хартийка. Времето се беше променило от сутринта, сега духаше силен вятър, а от слънцето нямаше и следа. Опитах се да пооформя косата си, но от вятъра вече бе започнала да се разрошва. Кръстосах крака и се загледах в децата, които минавах покрай нас.
- Божичко, уж сме в елитно училище, а гледай за какво става въпрос. - заклатих неодобрително глава, оглеждайки някакво момиче в плачевен вид, застанало на няколко метра от нас. - Доста са хората скарани с модата. - с престорена нотка на жалост подметнах и устните ми трепнаха в надменна усмивчица. В този момент телефонът ми изпиука и аз затършувах из чантичката си. Отворих капачето на мобилния и го вдигнах до ухото си:
- Аха? - очите ми се разшириха и се усмихнах широка - Сериозно?! Мамо, това е чудесно! - занервничих на място и стиснах устни. - Да, добре, чао-чао!
- Какво стана? - вдигна учудено вежди Кат, а аз я прегърнах силно.
- Бебето рита! - двете изпищяхме заедно и отново се прегърнахме, а няколко ученици се обърнаха. - Какво зяпате бе?!
Ухилих се отново и пъхнах нова хапка мляко в устата си.
- Какво имаме следващият час? Психология, нали? - Даки кимна и също вдигна лъжицата си. - Тъпо. - въздъхнах звучно и заразглеждах маникюра си. - Хайде да излезем на пазар следобед или пък на малко глезотийки, какво ще кажеш?
- Не съм сигурна, но ще видим по-късно. - последна хапка и хвърлих кофичката към коша за боклук, тъй като не ми се ядеше повече. Точен удър и се усмихнах едва доловимо, но доволно. Протегнах се широко и извърнах глава към големият часовник. - Ехее, има още много време. - положих глава на рамото на Джей и си затананиках някаква мелодийка.

Заглавие: Re: Стълбите Вто Дек 22, 2009 2:21 pm

След часа по физика реших да изляза малко на въздух,извън сградата на училището.
Бях наказана,затова се радвах да прекарам малко време навън,където и да е.
За около две минути вече бях на стълбите.
Духаше доста силен вятър,който накара косата ми да се разроши.Извадих гребена за коса и го прокарах между заплетените кичури.След това го пъхнах обратно в чантата.
Вятърът,за нещастие,не се отразяваше само на косата ми,но и на униформата.Наложи се да оправя и нея.
След като бях в приличен вид,седнах на стълбите,оставих чантата до мен и се загледах в хоризонта.Не мислех за нищо,а и не бе нужно.Исках просто да си почина малко,да се оттърся от мислите за това как ще чистя като Пепеляшка в продължение на,бог знае,колко време.
След 10 минути мозъкът ми вече се бе избистрил.Чувствах се доста по-добре.
Два познати гласа ме накараха да се обърна на другата страна.
Там бяха Дакс и момичето от бара,което се казваше Грейс,доколкото помнех.
Реших,че не би навредило да отида и да ги поздравя.
Изправих се и тръгнах към тях.По пътя вятърът отново разроши косата ми и отново се наложи да я оправям.
-Хей,здравейте!-поздравих ги аз и се усмихнах.
Те ми се усмихнаха в отговор.
-Нали може да седна при вас?-поисках разрешение,посочвайки с поглед стълбите...