Кабинета по физика

Всякаш бе отделна част от цялото училище,много различен,като че ли перминавате в различна епоха,но все пак някак уютен!

Физиката не бе един от любимите ми предмети и се ужасих когато погледнах програмата.Влязох намръщено в стаята и я огледах.Изглеждаше някак старовремска, но въпреки това- уютна.По дългите рафтове се виждаха най-различни предмети.Запътих се към единствения свободен чин.Там седеше едно момиче с дълга до раменете тъмна коса и светли очи.Взираше се напред с неособено ведро изражение.Със спокоен глас го попитах:
-Имаш ли нещо против да съм до теб този час?

- Ъ, моля .. ?! - попитах монотонно ... както винаги се бях изгубила в мислите си. След секунда вдигнах глава и там седеше някакво момиче, което виждах за пръв път.
- Нещо против да седя до теб?! - повтори тя
- Не, настанявай се - отвърнах и отново се загледах в далечината без да отдавам голямо значение на каквото и да било. Все пак е физика, която не ми понася ...

Брой мнения : 38 Join date : 13.11.2009

- Добро утро! - поздравих влизайки в кабинета по физика с подобаваща арогантна усмивка.
- Добро утро?! Вече е ден г-дин Еванс, а вие както винаги закъснявате. - порица ме учителката, чието име както винаги бях забравил, това че карах вече втора година при нея нямаше никакво значение.
- О съжалявам г-жа, знам, че както винаги закъснях за часа, но моля ви простете ми тази огромна грешка... - казах й аз. - Явно копунясването до късно и малкото сън не ми се отразява добре, простете ми, че физиката не е на първо място в живота ми. - допълних аз и премигнах подигравателно със същата арогантно-подигравателна усмивка.
Част от съучениците ми се засмяха.
- Сядайте г-дин Еванс и да не се повтаря! - каза строго учителката и ми посочи мястото на предпоследния чин.
Настаних се на него и захлупих глава в ръцете си полягайки на чина, малко сън може би щеше да ми се отрази добре, все някой щеше да ме събуди в края на часа...

Самър Робъртс написа:: - Ъ, моля .. ?! - попитах монотонно ... както винаги се бях изгубила в мислите си. След секунда вдигнах глава и там седеше някакво момиче, което виждах за пръв път.
- Нещо против да седя до теб?! - повтори тя
- Не, настанявай се - отвърнах и отново се загледах в далечината без да отдавам голямо значение на каквото и да било. Все пак е физика, която не ми понася ...

Момичето вдигна разсеяно поглед и безизрано ми отвърна.Настаних се на мястото си и обърнах поглед към него.Беше ми скучно, така че реших да подхвана някакъв разговор:
-Е, как е името ти?

- Самър! - отвърнах бързо и се опитах да се вслушвам в това, което ми говори, защото веднъж замисля ли се за нещо, колкото и незначително да е съм покъртително неориентирана ... Не я бях виждала до сега, чудех се какво ли прави тук?! Кога ли е дошла .. и защо точно в това училище .. ако аз имах възможността да се махна бих го направила на момента. Усетих, че отново потънах в глупаво мълчание и попитах:
- А, ти как се казваш?! Не мисля, че съм те виждала тук преди ...

Закъснявахме,но никоя от нас не бързаше..
-Добро утро-поздравих първа влизайки в кабиенат,обичайните ни места на предните чинове,не бяха и докоснати,дори учителката не каза нищо за да ни смъмри и само погледна към свободните места.С Аби и Али се настанихме на тях.
Погледнах телефона си,който извибрира в чантимчката ми и най-ненадейно го извадих.О непознат номер,не ми се занимава,оставих го начина и сезагледах в дъската,придаваща си вид на слушаща урока...

Брой мнения : 79 Join date : 09.11.2009 Age : 34

Офф мразех физиката това ми беше най-умразния час ....
-Ей момичета - подшушнах им аз
-Вижте ги тези как са облечени - и трите се обърнахме към тях и прихнахме в тихо кикотене,учителката само ни погледна ,но не посмя да ни каже и дума
След малкото ни разсмиване се загледах в дъската и се направих ,че слушам какво обесняваше даскалката.

Часа беше безкрайно скучен, скучно беше дори да се правя, че слушам и съм захласната по урока. Всичко това беше точно толкова излишно, колкото и въобще да ходим на училище.
След известно време учителката продължи да преподава урока си, а в последните минути започна да изпитва, по принцип трябваше да почне от нас, но разбира се бяхме пропуснати и започна със следващите по чин.
- Охх може ли да тръгваме вече? - попитах нетърпеливо когато преподавателката зададе въпрос на едно от момичетата на чина зад нас.
Учителката ме погдна и леко извъртя очи, което ме изнерви още повече. Точно когато отново щяг да кажа още нещо, точно когато звънецът извъння и с момичетата се надигнахме и насочихме към следващия час...

Самър Робъртс написа:: - Самър! - отвърнах бързо и се опитах да се вслушвам в това, което ми говори, защото веднъж замисля ли се за нещо, колкото и незначително да е съм покъртително неориентирана ... Не я бях виждала до сега, чудех се какво ли прави тук?! Кога ли е дошла .. и защо точно в това училище .. ако аз имах възможността да се махна бих го направила на момента. Усетих, че отново потънах в глупаво мълчание и попитах:
- А, ти как се казваш?! Не мисля, че съм те виждала тук преди ...

Разбрах, че момичето се казва Самър.Направи явно усилие да събере объркания си поглед и ми зададе логичния следващ въпрос.С равен глас отвърнах:
-Сиара...Сиара Харис.Приятно ми е!-усмихнах се леко и продължих.-Ами, най-вероятно не си.Наскоро се върнах и отново започнах да уча.А ти, откога си тук?

Сиара Харис написа:: Разбрах, че момичето се казва Самър.Направи явно усилие да събере объркания си поглед и ми зададе логичния следващ въпрос.С равен глас отвърнах:
-Сиара...Сиара Харис.Приятно ми е!-усмихнах се леко и продължих.-Ами, най-вероятно не си.Наскоро се върнах и отново започнах да уча.А ти, откога си тук?

Хм.. замислих се, този път сериозно ... значи и преди е била тук.
- От .. от както се помня! Родена и израснала тук! - отвърнах със съркастичен глас. Тя ме погледна доста учудено. След секунда звънецът удари и аз се обърнах да прибера учебниците в чантата си. Странно, но часът мина доста бързо .. ако всички бяха така. Реших отново да се проявя като НЕразсеяна и попитах:
- А, ти какво имаше предвид, че наскоро си се върнала. И преди ли си живяла в нашето неземно уютно райско кътче?! - отново извадих на покъс силно саркъстичния ми тон

Самър помисли секунда преди да ми отговори.Значи е живеела тук винаги.Почувствах малко завист.Дали животът й е бил труден като моя досега?Едва ли!Неочаквано звънецът удари и аз побързах да прибера учебниците си.До мен Самър направи същото.Двете с нея се запътихме към вратата, а тя ме попита какво съм имала предвид преди малко.Тонът й бе саркастичен.Опитах се да запазя равен глас, докато говорех:
-Преди няколко месеца се върнах от Чикаго.Живях временно там при чичо си.

Определено и завиждах .. де и аз да имах тази възможност. Осъзнах, че не знам къде е следващия ми час и набързо извадих програмата от чантата си - Биология ... явно днешния ден се очертаваше с най-кофти часове, а ако става въпрос за учители .. тази по биология бе една от най-смахнатите.. Отново го правех - мълчах и мислих за глупости, докато момичето бе до мен.
- Ъ.. къде имаш час, може би пак сме заедно?! - попитах аз.

Брой мнения : 60 Join date : 11.11.2009 Age : 27

Макар звънеца вече да беше бил, когато дойдох в стаята бях само аз. В следващите секунди забелязах едно момче на пред последния чин. Стана ми смешно. Загледана в него ударих крака си в ръба на единия чин. Стиснах очи от болка, но не издадох никакъв звук. Обърнах се на другата страна и вдигнах полата си до нараненото място. До няколко минути щеше да посинее. Понякога се чудех как ме избраха за Мис, след като рядко, но се случва да съм много непохватна. Оставих чантичката си на чина пред този, на който спеше момчето и седнах на стола настрани. Наведох се леко към спящия красавец, а златистите ми къдрици се спуснаха пред раменете. Проговорих тихо, защото не исках да го стресна:
- Ще закъснееш за следващия си час.

Брой мнения : 38 Join date : 13.11.2009

Спях си отлично докато някой не реши, че трябва да ме събудим, е кажете ми честно ли беше това?! Изправих бавно опитвайки се да фокусирам сиуета пред себе си. Определено беше момиче, да поне според косата и грима...може би...зглеждаше ми доста позната, но не можех да разбера от къде.
- О час...не не ми се ходи. - казах й аз протягайки ръце и прозявайки се леко. - Благодаря, че ме събуди! - допълних аз и се изправих.
Тръгнах към вратата когато се усетих от къде ми е позната.
- Чакай малко! - казах аз завъртайки се към нея. - Ти не беше ли някаква мис?! - вече бях согурен, че е. -В такъв случай...здрасти, как си? - попитах я аз опирайки се на един оти чиновете.

Брой мнения : 60 Join date : 11.11.2009 Age : 27

Засмях се леко и сведох главата си. Изправих я и му отговорих.
- Такава съм. Но разбира се това не означава, че трябва да ми обръщаш внимание само заради титлата - продължих усмихнат по същия начин. - Здрасти, добре съм. - Беше сладък, но също както му казах, не това което имам трябваше да го интересува, а това, което съм. Кръстосах краката си и свали погледа си от момчето.

Брой мнения : 38 Join date : 13.11.2009

Да, разбира се момичетата искаха да ги харесват заради това, което са, а не заради титлите, които имат...Аз такъв ли съм? От онези които щадат чувствата...е не съвсем.
- Хей искаш ли да се чупим? - попитах я аз. - Училището е скучно, може да отидем в някой клуб или на кафе? - попитах я аз.
Огледах се, часа трябва да е започнал вече, а стаята беше празна с изключение на нас, иначе и моя час би трябвало да е започнал, макар да не знам кой е той...

Брой мнения : 60 Join date : 11.11.2009 Age : 27

- Скучно е - съгласих се с него - но е наложително. Първият ми ден е, не мога да се славя с лошо име. Часът вече трябваше да е започнал.Извадих и погледнах отново програмата си. Страхотно! Имах химия, не физика. Винаги бърках тези два предмета без да има ясна причина за това. Взех чантата си.
- Обърках часа си. Съжалявам, трябва да тръгвам казах и тръгнах към изхода, близо до който бе и спящия красавец.
Едва намерих кабинета по физика, сега щеше да ми е нужен още половин час да намеря и този по химия.

Брой мнения : 38 Join date : 13.11.2009

Извъртях очи и тръгнах след нея, а когато пое в погрешната посока я дръпнах за ръката и й показах на другата страна.
- Химия? - попитах я аз. - В тази посока е... - отговорих си сам и я задъпрах без да й дам шанс да каже каквото и да е било.
- Та така значи, дори името не си каза... - подхванах аз завивайки умишелно към изхода от сградата. - Аз съм Ник мезду другото... - представих й се аз.

» Кабинета по Химия
» Кабинета по биология
» Кабинета по рисуване
» Кабинета по психология