Кабинета по Химия

Само внимавайте със съединенията,тъй като може да направите погрешното...

Химия-това бе един от най-ужасяващите за мен предмети.Имах лоши спомени от минали години,свързани със смесване на погрешни съединения и последвалата лека експлозия.
Вече много внимавах,когато имах химия.Все пак,не исках да разруша гимназията.
Прекрачих прага на кабинета плахо.Оправих униформата си и тръгнах към своето място.По пътя си гледах в краката,защото имах навика често да се спъвам и да падам.В кабинета по химия това си бе опасно-в буквалния смисъл.
Заех мястото си и зачаках часът да започне.В стаята нямаше много хора,а тези които бяха вътре-е,с тях не контактувах.
Как ми се искаше Из да е при мен.За жалост,тя имаше психология.Днес май нямаше да се засечем.
Потънала в самосъжаление,че нямам компания се загледах през прозореца.Не бях усетила как учителят е дошъл.

Брой мнения : 30 Join date : 11.11.2009

Вървях към кабинета по химия. Уф, супер. "Любимия" ми предмет. стъпките ми текваха в полу-празния коридор. Ето, вече бях стигнала, за щастие оставаха две минути, докато часът почне.
Натиснах дръжката на вратата и тръгнах да влизам в кабинета, без да поздравявам когото и да било, но учителя ме прекъсна:
- Госпожице Самърс, точ.. - той се спря при отегчената ми физиономия - Добре. Седнете там. - той посочи мястото до момиче, което май се казваше Хейли, но не бях сигурна, никога не бяхме говорили.
- Ама, ама.. - запротестирах, но преподавателя ме побутна и бях принудена да отида на определеното място. - Супер. - смънках под носа си и се настаних на чина. Отметнах златистите си коси и без да поглеждаме настрани, само гледайки я с префиреното си зрение, попитах:
- Ти си... Хейли? - обърнах леко глава, за да видя реакцията й...

Въпросът,който ми зададе момичето,което седна до мен ме извади от мислите ми.
Радвах се,че повечето хора не ми обръщаха голямо внимание,мисията ми беше успешна.
Обърнах се към момичето до мен и я погледнах.
-Да,аз съм.-усмихнах се вяло.
В този момент усетих как бузите ми започват да се изчервяват.Не отново!Защо винаги ставаше така?
Опитах се да игнорирам тази моя реакция и спуснах косата си така,че да пада по рамената ми и леко да закрива изчервяването.Загледах се в момичето,седящо до мен-типичното дете на Горен Ийстсайд.Е,какво пък,може би щеше да се окаже различна и да разбие клишираните ми предположения за характера на истински жител на Горен Ийстсайд.
-А ти си Дакота,нали?-попитах.-Май химията не е от любимите ти предмети,а?-предположих,базирайки се на поведението й,когато влезе в кабинета.
Засмях се тихо и зачаках отговора й.

Брой мнения : 30 Join date : 11.11.2009

Не обръщах внимание на думите на учителя, не че думите на Хейли бяха по-интересни... Въздъхнах.
- Да, Дакота Самърс. - всеки знаеше имената на повечето тийнейджъри от Горесн Ийст Сайд. - И да. Определено не я обичам. - тонът ми беше безразличен, чудех се как може да съм толкова прозрачна и да издавам външно чувствата си, а и донякъде е подразни смехът й...
В следващия момент чертите на лицето ми се изгладиха, единствения помен, че не съм просто някоя кукла, беше примигването ан очите ми от време на време. Наручиш леката усмивка изписана на устните ми, щом прошепнах:
- И ти май не си падаш по предмета, не си много втълпена в думите на учителя.. - ухилих се за секунда, а Хейли...

Отново се засмях леко.
-Не,и аз не съм от феновете й.-признах и разсеяно започнах да въртя кичур от косата си.
След този отговор и двете млъкнахме.Беше ми леко неудобно.
Не знаех за какво да си говорим.Очевидно бяхме твърде различни-аз не се интересувах от пазаруване,купони и кафенета и други неща,типични за децата на Горен Ийстсайд.
Дали не беше по-добре просто да слушаме учителя?
Реших да изчакам ако Дакота искаше да каже нещо.Ако пък не-щях да слушам урока,въпреки че ми беше много скучно.

Брой мнения : 30 Join date : 11.11.2009

Ясно ми беше, тя не беше като мен. Не беше богата, не се интересуваше от партита, от мода... Тотално различна.
След около десет минути мълчание ми беше станало достатъчно тъпо, а урока беше още по-безинтересен и от обикновено. Нямах си на представа какво да й кажа - да говоря за някоя книга, за музика? Но от къде да знам какво харесва...
Попринцип нямаше изобщо да ми се налага да говоря с Хейли, но това си беше химия и просто нямах ккво да правя, освен да говоря със съседа си по чин.
- Искаш ли да се разкараме? - попитах я най-накрая, очаквайки веднага да възрази...

Първоначално предложението й ми се стори налудничево.След няколко секунди обмисляне обаче реших,че идеята не е лоша-не беше в мой стил,но не ми пукаше.Исках да кривна от правия път поне малко.Бягството от училище беше добро начало.
-Разбира се,защо не?-отговорих.
По лицето й разбрах,че се е съмнявала за отговора ми.И все пак...и аз имах право веднъж да му разпусна края.
-Някакви предложения за места,където да отидем?-попитах.
Бях напълно наясно,че тя ще знае,все пак това бе неиният дом.Аз бях изцяло в чужди води.
След секунда друга мисъл мина през ума ми-може би не искаше да й бъда компания.Определено не бях от най-сговорчивите и веселите.
-Е,ако искаш,мога и да не идвам.Няма проблем.-уведомих Дакота и я погледнах.
Имах чувството,че ме гледаше странно,не можех да определя как,но ми струваше,че е някаква смесица от учудване и леко объркване.
Не използвах обратна психология-всичко,което бях казала беше в главата ми.Просто така мислех.
Започнах нервно да играя с един пръстен на дясната си ръка,чакайки отговор от Дакота...

Брой мнения : 30 Join date : 11.11.2009

Бях наистина учудена. Мислех я... за примерно момиче, тоест не от типа, какъвто съм аз и хлапетата от Ийст Сайд. След кратко обмисляне, реших, че щом иска малко "да кривне", тогава нека го направи по хубав начин.
- Довечера, в 20:00 часа, пред Клуб Маркуи... - тя ме погледна леко объркано, а аз откъснах едно листче от тетрадката си и написах адреса - Ето. Тук. - замълчах за секунда - Ако си съгласна, облечи нещо.. хмм, нещо по-яко. Ако това ще ти помогне, нещо по-предизвикателно.
Усмихнах се, чакайки какво ще е решението й. Междувременно часът свърши и учителят излезе от стаята, а аз си събрах нещата. Малко по малко всички започнаха да се изнизват, наред с тях и ние с Хейли.
- Е? Хайде, ще бъде забавно. Пък и помисли, друг път не бих те поканила. - погледнах към Хейли, с надежда, че ще склони. Наистина исках да изляза някъде довечера... Междувременно и идеята за бягането от часовете до края на деня не изпадаше като вариянт, тъкмо щях да се приготвя.

» Кабинета по физика
» Кабинета по биология
» Кабинета по рисуване
» Кабинета по психология