Алисън ДиЛорентис
Брой мнения : 131 Join date : 09.11.2009 Age : 31 Местожителство : На Ла Пуш с Джейкъб =)))
| Заглавие: Кабинета по рисуване Сря Ное 18, 2009 9:57 pm | |
| | |
|
???? Гост
| Заглавие: Re: Кабинета по рисуване Съб Дек 19, 2009 10:09 pm | |
| ...Лимузината на Кат спря пред гимназията и двете се запътихме към училището. Първи час имахме Изобразително Изкуство и слава-богу. Не мисля, че бихме могли да изтърпим нещо по-тежко. Влязохме в кабинета със смях и се настанихме на един от чиновете до прозорците. Учителят ни влезе с биенето на звънеца и започна да обяснява днешният урок: - ...Искам да ми нарисувате човешко тяло в правилни пропорции и моден дизайн на дреха към него... - Пак добре, кой знае какво можеше да измисли този човек... Пфф, нищо няма да направя... - Джейд ме сръга в ребрата и възкликна: - Стига глупости! Рисуваш много хубаво! - Абе к'во разправяш... А и тази тема е по-подходяща за теб. Нали ти обичаше модният дизайн, дизайнерство, бла-бла... - Моята страст е обзавеждането - поправи ме Дакс и извърна поглед към преподавателя, а аз изсумтях, също опитвайки се да чуя подробности. След малко учителят ни каза да започваме и ние си взехме листи. Тъй... това с дрехите щеше да стане добре, но човешкото тяло... Определено и двете щяхме да рисуваме жена, така че грабнахме по гумичка и молив и започнахме да драскаме. Избрах си мек молив, само с такива можех да рисувам и го прокарах бавно по бялата хартия. Още и още линии, заобляне, резки черти и т.н., докато не привърших с пропорциите. - Така, моето стана ужасно, твоето? - Джей ме изгледа кисело и продължи, а аз надникнах нахално. - Не смяташ ли, че сме твърде тихи? - Може, но не на мен любимият предмет е Рисуване. - Е, сега... Продължих нататък. Към края на часа вече бяхме готови. Изгледах творението си и направих гримаса. - Я, я, яяя... - Кат ентусиазирано грабна от ръцете ми листа и го разгледа обстойно. - Внимавай да не ослепееш. - Не се превземай, супер е. - Я не ми се прави на очтива. Това е ужасно. Абе да си кажем честно - и двете не сме кой знае колко добри. - "Кой знае колко", не, но сме добри. - смигна ми Джей, а аз се ухилих и двете връчихме рисунките си на господина. Докато се връщахме към местата си огледах класната стая и подхванах: - Онези момичета от клуба... едното хич не ми се стори симпатично. - сключих вежди замислено и започнах да дъвча вътрешността на бузата си. Джейд ме хвана под ръка и развълнувано попита: - А другото?? - За другото ще мислим после. Защото звънеца би. - отговорих на незададеният й въпрос и си събрах нещата. |
|