Кабинета по психология

Госпожица Пола Краймър беше малко странна,това е кабинета:

Тя държеше да се есди на земята и то в кръг,за да можем да споделяме различни неща от самия си живот,държеше и нищо от казаното тук да не излиза навън,но това естсетвено беше някак не възможно...Рядко можеха да се намерят повече от три-четри стола вътре.

Брой мнения : 79 Join date : 09.11.2009 Age : 34

След като часа свърши,в междучасието с момичетата се помтахме из коридора по базикахме се с проститие хора и се запътихме към кабинета по психология,Офф отново скучен час....
Влезнахме в кабинета настанихме се на земята и гледахме да сме колкото се може по далеч от Долната класа ,но нямаше как...
-Момичета усещате ли как мирише?-подшушнах им аз

Засмях се звучно навеждайки глава на зад, но за жалост точно тогава фокусирах Ким и Ема, задаващи се към мен. По дяволите те не бяха ли по-малки с една година?! Какво правеха в моя клас?!
- Какво си мислите, че правите тук? - попитах ги изправяйки се рязко.
И двете наведоха глави, по дяволите бяха си сложили като моето шалче.
- Не ме интересува, изчезвайте! - допълних бързо сочейки вратата. - След този час ви искам на стълбите с три йогурта, моя с кокосови стърготини и ябълка, ако не ме чакате лошо ви се пише! - предупредих ги аз.
- Да Алис... - отговори ми Ким и бързо изприпкаха на вън.
- Леле как ме дразнят... - изкоментирах сядайки между Аби и Мел. - По дяволите видяхте ли това? Двете малки кучки са си купили като моето шалче... - веднага свалих своя от врата си и го хвърлих на килима...

Брой мнения : 60 Join date : 11.11.2009 Age : 27

Часът бе започнал. Влязох в стаята и привлякох вниманието на всички.
- Простете ми, че закъснях. Няма да се повтори! - обещах на учителката.
- Г-жице Далтън, няма проблем, заповядайте при нас. - каза ми
подмазвачески. Огледах стаята и по-точно кръга от учениците на пода.
Точно се канех да помоля за място, когато няколко момичета веднага се
отдръпнаха назад и направиха място за още 3 като мен.
- Благодаря!
- прошепнах и им се усмихнах. Преподавателката започна урока си, а тези
момичета продължаваха да ме гледат втренчено. Усетих, че и други
момичета ме гледат и леко се изнервих. Опитах се да се концентрирам
върху урок, отколкото да си мисля за забитите погледи в мен.

-Хайде да си ходим,подсшушнах дяволито.Момичетата съзряли плана ми се подсмихнаха.А аз побързах да си придам вид на някой страдащ,обичах да играя,не че не можех да си излезна без да ажа нищо или просто да кажа че излизаме,ами това тръпката,че те винаги найстна се хващаха абсолютно всички си беше интересна.
-Госпожице Краймър-каза Алис до мен с притеснен тон,но естествено аз не прихнах.
-Да госпожице ДиЛорентис.
-Мисля че найстна трябва да изведем госпожица Гордън,не е никак добре.
-Не не-започнах уж да твърдя аз,което винаги действаше като нещото,което напълно ги убеждава.
-Боже,добре добре няма проблем,тръгвайте,вие двете отговаряте за нея-каза им тя и се усмихна.Ние станахме и излезнахме.Засмяхме се високо по коридорие и се зачудихме къде да ходим и дали въобще ще се връщаме в училище...

» Кабинета по физика
» Кабинета по биология
» Кабинета по рисуване
» Кабинета по Химия