Club Vanilla

Брой мнения : 30 Join date : 11.11.2009

Катрин ми задаваше въпроси, на които знаеше отговора, но за протокола, бе нужно да си поговорим за такива неща.
- В "Констанс Билард", както всички.. така де, които могат да си го позволят. - казах и се облегнах назад. - Ти също си там, нали? - попитах я, отново от учтивост, знаех че отговора й ще е положителен.
- Естествено. - отговора на Кат беше мигновен.
Лимузината беше хубава. Та коя ли лимузина не беше?!
- Хубава кола.. - похвалих я и попитах: - Как предпочиташ да ти казвам?
Катрин тръгна да ми отговаря, но тогава шофьора паркира пред заведението, което бяхме избрали. Двете слязохме и влзязохме в Клуб Ванилиа. Бързо си харесахме маса, но тя беше резервирана. Въпреки това двете седнахме и когато се появи едно младо момиче, сервитьорка, възмутено каза:
- Ама, госпожици, как такасядате тук?! Резервирано е.. - тя явно не беше от най-умните.
- Нищо, ние искаме да седнем тук. - казах и се усмихнах нагло, отпращайки момичето към бара, като преди това и казах да ни донесе менюта по някое време.
- Е? - погледнах към кат, в оакване на отговор на последният ми въпрос..

Ще те помоля да пишеш с друг цвят и между другото клуба е Ванила

edit by: Мелинда Гордън

Заглавие: Re: Club Vanilla Пет Ное 13, 2009 8:21 am

Че невъзпитана сервитьорка.
- Можеш да ми викаш Кейти или Кейт. Понякога брат ми ми вика Кейт, а родителите ми Кейти- усмихнах се. Телефона ми звънна, пак беше брат ми.
- Какво искаш, Джей?- попитах го.
- Влез в блога на "Клюкарката" и ще видиш- каза ми той.
- Защо? Какво пише?- попитах напрегната. Кат усети, че се напрягам и се обърна към мен.
- Няма да ти кажа, виж сама!- каза и затвори. Веднага влязох в блога на "Клюкарката", там пишеше: Добро утро Ню Йорк,говори...знаете кой говори.

Наблюдения:
А. засечена необичайно рано сутрин на летището.На къде заминаваш мила,не знаеш ли че купона е в Ню Йорк,е явно сама ще се увериш.Добре де хванахте се,естествено че знам къде е.Из Европа заради благотворителна кампания на майка й.
М и Ди засечени в Сентър Перк.Не се тревожи Ди М винаги ще ти обръща повече внимание от една проста сервитьорка,дочух че не ти се понравило прекъсването й,дали има нещо важно ,за което не знам?!Да още не съм пила кафе,за това говоря глупости.
КМ отново с изцепка,ах това момиче..Засечена да заговаря ДС с въпроса "богата ли си" може би днес е отскочила до Барнейс без аристократизъма,на които уж всички "Ъпър ийст сайдъри" държали или поне така дочух...

Знаете, че ме обичате,
Gossip girl

Прочетох го набързо и след като стигнах за новината за мен и Дакота, се ядосах. Отскочила съм до Барнейс без аристократизъма ли? Прибрах телефона в чантичката и погледнах Кат.
- Клюкарката- казах единствено.

Брой мнения : 30 Join date : 11.11.2009

Кейт беше отворила блога на "Клюкарката" и новините не й бяха харесали.
- Както обикновено.. - казах, бях свикнала тя да пише такива неща за нас, богатите.
- А на теб, как предпочиташ да ти казват? - попита ме Кейти, все още подразнена от това, което прочете.
- Можеш да ми казваш Кат, Дак, може и Дакс. - отговорих и видях как от към бара се задава сервитьорката.
С бавни крачки и мърморейки нещо под носа си, тя се приближи и ни раздаде менютата. Прелистих го набързо. Не исках нещо силно алкохолно, но пък не ми се пиеше и кафе.
- Едно мохито. - казах след известно време, а момичето се обърна към Кейт:
- А за вас госпожице? - попита и загледа очаквателно..

Заглавие: Re: Club Vanilla Пет Ное 13, 2009 10:05 pm

- Мохито- казах високомерно. Сервитьорката ме погледна нацупено и си тръгна. Обърнах се към Кат и я попитах:
- Е Кат, с кой живееш?
Телефона ми звънна, нямаше ли да ме оставят намира. Този път беше майка ми, вдигнах нацупена.
- Кажи, мамо- казах възмутено.
- Здравей, скъпа. Как си?- попита ме радостно майка ми.
- Добре, мамо. А ти?
- И аз съм добре.
- За какво ми се обади?- попитах я.
- Сигурно Джейсън ти е казал, но с баща ти се връщаме. Приготвила съм ти изненада, ще ти хареса- каза тя ентусиазирано.
- Добре, а сега чао!- казах и затворих. Оставих телефона на масата пред мен и в този момент се появи сервитьорката, намусена, както винаги.
- Заповядайте питиетата ви- каза и сложи мохитата пред мен и Кат. Отпих една глътка и се обърнах към Кат, изчаквайки отговор на въпроса ми.

Брой мнения : 30 Join date : 11.11.2009

Въздъхнах при вида на отдалечаващата се сервитьорка, все още намусена. Е, имаше и такива хора. Погледнах към Кейти и след половин минутка размишление, проговорих:
- Практически живея сама, задно с прислугата. Но на теория у нас трябва да са майка ми и баща ми.. Стига да се пътуваха толкова много, биха имали време за дъщеря си. - Поклатих глава и отпих от питието си.
Погледнах Кейт, която точно отпиваше и я попитах:
- Ами ти, с кого живееш? Имаш ли брат или сестра? - винаги се бях чудила какво е да не си единствено дете...
Усмихнах се, а очите ми зашариха из клуба, целият в отенъци на розово и лилаво.

Заглавие: Re: Club Vanilla Съб Ное 14, 2009 10:26 am

- Всъщност живея с брат ми и прислугата. И като при теб, родителите ми пътуват много. Е след няколко дена се връщат, но сигурно ще е само за малко- усмихнах се леко.
-Когато бях малка ми липсваше майчината и бащината обич, но свикнах и сега не ми липсва нищо.
Отпих две- три глътки от мохитото и погледнах Кат.
- А нямаш ли сестра или брат?- попитах.

Брой мнения : 30 Join date : 11.11.2009

- Не, единствено дете съм. - казах замислено - Винаги съм се чудела какво е да имаш брат или сестра.. Някой с който да се караш. - разсмях се. - Но от друга страна, преди да заминат Сара и Зоуи, най-добрите ми приятелки или поне преди бяха такива, сега се виждаме по веднъж-два пъти на година понеже те се преместиха в Европа, та с тях двете бяхме като сестри. Всеки ден бяхме заедно.. така че чувството май ми е познато. - усмихнах се и отпих от мохитото.
- Странно е че не сме се засичали, познавам повечето хора в Горен Ийст Сайд.. - загледах някъде в нищото, а после отново се обърнах към нея.
- Кейт, ти тук ли си родена или сте се преместили от някъде? - бях се сетила, че ако е така, беше вероятно да не сме се засичали.. Но пък може би грешах.

Заглавие: Re: Club Vanilla Съб Ное 14, 2009 1:08 pm

- Не, не съм родена тук. Бях на 14, когато се преместихме от Лос Анджелис в Ню Йорк. Оттогава живея в Горен ийст сайд. Ти си родена тук, нали?- попитах Кат. След това изпих мохитото наведнъж. Повиках сервитьорката и й казах да ми донесе още едно. Тя ме погледна смаяно и си измърмори нещо под носа.
- Отивай!- казах аз строго и тя веднага се оттегли.

Брой мнения : 30 Join date : 11.11.2009

- Да, тук съм родена. Живея в Горен Ийст Сайд от както се помня.. - усмихнах се слабо и отпих от мохитото. Оставаха ми още две глъдки докато го изпия.
Сервитьорката погледна към мен.
- Искате ли да Ви донеса ново? - попита ме тя намусено.
- Първо, ще се обръщаш към нас с "госпожице". Второ, не не искам. Сега отивай и донеси на приятелката ми коктейла. Веднага. - заядливият ми тон я стресна, но остана все така намусена. След като се отдалечи, погледнах към Кейт:
- Защо трябва да е толкова трудно да разговаряш с тях? Мразя такива като нея, новичики. Не знаят как да се държът. - замълчах за момент - Сега само гледай. - допълни като видях, че момичето се приближава с мохитото на Кейти.
Отпих пред-последната глъдка, а Мими (пишеше го на табелката на униформата й) остави питието на Катрин. Мими ме погледна въпросително, а аз поклатих глава. Тя завъртя очи и тръгна наобратно и почти беше стигнала до бара, когато аз подвикнах:
- Хей, Мими миличка, искам ново мохито.. - тя се обърна ядосано, точно за да види как отпивам последната глъдка, гледайки я право в очите. Тя се върна за да вземе вече празната чаша, а двете с Кейт се зясмахме силно. Беше много забавно да ги разиграваш..

Заглавие: Re: Club Vanilla Нед Ное 15, 2009 8:11 pm

- Браво, Кат. Това определено ми хареса- засмях се и отпих няколко глътки от мохитото. Сервитьорката дойде и погледна намусено Кат, докато й оставяше мохитото. Исках малко да се позабавлявам и затова взех мохитото ми, и го излях върху Мими.
- Упс, без да искам- засмях се. Кат също започна да се смее с мен, а Мими ни изгледа много ядосано.
- Вие, вие..... малки....- каза тя ядосано и тръгна към бара.
- Ехоо, Мими искам още едно мохито- засмях се.

Брой мнения : 30 Join date : 11.11.2009

Беше изключително забавно да разиграваме горката сервитьорка..
- Внимавай с думите.. лесно е това което кажеш, да се обърне срещу теб. - казах със заплашетелен тон, а Мими се ококори. Тя преглътна бявно, взе чашката на Кейти и за запъти гневно към бара.
Гледахме я как се отдалечава, а после подадох ръка на Катрин за поздрав "дай пет". Тя плесна ръката ми и двете се усмихнахме самодоволно.
- Добра работа, така се прави. - каза тя без да сваля усмивката от лицето си.
- Мда, горката, не е попаднала на клиентки.. - засмях се - Ако беше казала още нещо, набързо щяхме да говорим с управителя.

Заглавие: Re: Club Vanilla Нед Ное 15, 2009 10:30 pm

- Определено- засмях се. Видях сервитьрката да стои отстрани и да ни слуша.
- Ти какво? Подслушваш ли?- попитах я. Тя ме погледна уплашено и каза плахо:
- Не, почиствах масите. Нищо друго, кълна ви се.
Стана ми смешно и започнах да се смея, а Кат се присъедини.
- Мохитото?- попитах безразлично.
- Веднага!- каза Мими и се затича към бара. Взе мохитото и тръгна да бяга към нас. Тя се спъна в нещо и щеше да падне, но не успя. Засмях се силно и я погледнах подигравателно.
- Заповядайте, мохитото ви!- каза ми Мими, докато гледаше в пода и слагаше мохитото пред мен.
- Ха-ха, обичам да се подигравам на хората- казах на Кат. След това погледнах сервитьорката и тя веднага се махна.

Брой мнения : 30 Join date : 11.11.2009

Кейти ми допадаше. Много.
- Мхм, забавно е.. такъв смях пада.. - усмихнах се на нищото, бях доволна.
Отпих от второто мохито, което до сега не бях пипнала, заради всичкото това което направихме на горката Мими.
Кейт отпи от своята трета подред чаша, но практически й се падаше втора.
- Имаш ли някакъв домашен любимец? - погледнах към нея, мислейки си за моите сладки кученца.
Повечето от елитните тийнейджърки в Манхатън имаха някакъв домашен любимец. Независимо дали го обичаха истински или го ползваха само като играчка.. е, аз обичах животинчетата си, наистина.

Брой мнения : 60 Join date : 11.11.2009 Age : 27

- Карай към клуб Ванила - обърна се Ник към шофьора си.
- Не, не. - възразих веднага. - Искам да се прибирам вкъщи. - погледнах го сериозно, макар да пооправих малко косата си с ръце. - Ще ме оставиш поне веднъж сама да взема решени, Красавецо? - междувременно лимузината спря и Ник се изниза с усмивка без да ми отговори. След няколко секунди и моята врата се отвори и той ми подаде ръката си, за да сляза.
- Не, няма да сляза. - казах с твърд тон и обърнах главата си на другата страна.

Брой мнения : 38 Join date : 13.11.2009

Извъртях очи и продължих да стоя с протегната към нея ръка.
- О хайде де не бъди такова дете. - казах й аз. - След като те усвободих от ужасния затвор наречен училище ми дължиш поне да пийнем по едно питие... - допълних ча и я погледнах с милата си физиономия, на която никого не можеше да откаже.
Не можех да повярвам, че си давам толкова зор за едно момиче, до сега не ми се беше налагало, всичко се получаваше дори след една усмивка.
- Хайде де, по едно питие...

Брой мнения : 60 Join date : 11.11.2009 Age : 27

Погледнах го и се замислих са момент.
- Ще ме закараш ли после вкъщи? - попитах го
- Разбира се - усмихна се с ослепителната си усмивка. Още няколко секунди размисли и му отговорих най-накрая
- Добре. Но само едно, може би две - на свой ред се усмихнах прелестно. Игнорирах подадената му ръка и слязох от лимузината, все още усмихната. Заедно влязохме в клуба и го оставих той да ме води, защото мястото все още бе непознато за мен.

Брой мнения : 38 Join date : 13.11.2009

Влязохме вътре и аз се насочих към помощник управителя, който веднага се усмихна в моя посока, все пак кой не познаваше фамилията Еванс.
- Ооо, г-дин Еванс, радвам се да ви видя. - поздрави ме той с усмивка, която ме караше да ми се иска да му избия зъбите.
- Маса в задната зала Пиер, за двама... - казах му аз със сдържана и престорена усмивка.
Той кимна и ни отведе в задната зала, която беше по-малко и уютна и ни настани на маса за двама оставяйки ни менюта и се отдалечи.
- Избрахте ли? - попита ни след малко келнера.
Не ми беше нужно да отварям меню.
- За мен голямо уиски с лед. - казах му аз, а той се завъртя към Крис.

Брой мнения : 60 Join date : 11.11.2009 Age : 27

- За мен мартини, ако може с три маслинки - усмихнах се мило. Кръстосах краката си. Не знаех какво да кажа, за това отново се усмихнах. Ник не сваляше очи от мен. Оглеждах стаята, в която се намирахме и от време на време оправях косата си. Тя ми бе слабост. Питиетата ни дойдоха. Отпих от мартинито си и попитах:
- С какво се занимават вашите, Красавецо?

Брой мнения : 38 Join date : 13.11.2009

Засмях се, това красавецо май щеше да си остане за дълго. Тъкмо започнах да отговарям на въпроса й когато телефонът ми извъння. По скоро един от телефоните ми.
- Ох извине ме за секунда. - казах й аз усмихвайки се извинително, но трябваше да вдигна.
- Здрасти Кат. - казах вдигайки. - Шшт, шшт чакай скъпа по-спокойно... - спрях я през смях, малката ми сестра говореше прекалено бързо когато е развълнувана.
- Аха...браво, страхотно миличка, хайде довечера ще се видим и ще говорим. Чао. - допълних аз след дългото обяснение на сестра ми и затворих.
- Да...извини ме, та за какво говорихме?

Брой мнения : 60 Join date : 11.11.2009 Age : 27

Стана ми ужасно гадно, докато Ник говореше по телефона. Дали ревнувах? В смисъл не мислех, че го харесвам, но... не бях много сигурна. Да, той беше мил, сладък... и краката ми се подкосяваха, когато се усмихнеше. Той прекъсна мислите ми с въпроса си:
- ... Та за какво говорехме?
- Ъммм, за нищо. - усмихнах се едвам и пресуших чашата си на един дъх. Щеше да ми трябва още едно, мисля. Извиках келнера и му посочих чашата си. Той посегна да я вземе, но аз го изпреварих, като взех маслинките си и една по една ги изядох бавно. Отново се огледах, като сложих ръката си на врата.

Брой мнения : 38 Join date : 13.11.2009

Вдигнах едната си вежда, какво се случи току що. Едно поне знаех от многото си срещи и купони. Първо, жените пиеха на екс само по няколко конкретни причини, една от които ревност. Второ, поръчваха си бързо следващото отново по няколко причини, доста по-малко от, отново едната е ревност. И трето отклоняваха темите, мълчаха и се държаха неловно отново по една главна причина...ревност.
Усмихах се криво.
- Та..ревнуваш, а?! - попитах я аз. - Харесва ми. - кимнах леко и продължих. - Както и да е говорихме за нашите? Баща ми притежава верига автосалони, много известни и преуспели, майка ми почина когато бях малък, но беше доста известен модел. Имам и сестра...Кати, Кати...говорих с нея по телефона, всъщност нямам какво да кажа за нея.

Брой мнения : 60 Join date : 11.11.2009 Age : 27

- Аз - да ревнувам теб?!? Болен ли си? - отговорих веднага след въпроса му, сякаш бе най-нелепото нещо, което можеше да се случи на този свят.
- Съжалявам за майка ти. - казах, когато той приключи описанието на семейството си. Когато каза, че сестра му е звъннала сърцето ми сякаш прескочи от гърдите в краката и отново се върна на мястото си.
- Моля те, спри да ме гледаш така! - казах, но макар да ми бе малко смешно, нищо не издаде това по изражението или тона ми.

Брой мнения : 38 Join date : 13.11.2009

- Би ли ми казала как те гледам за да спра да го правя? - попитх я аз с леко ароганта усмивка.
Продължих да я гледам, но не знаех дали за това гледане ставаше въпрос, въпреки това ми беше забавно да го правя, след като дори не се усещах..добре обърках се.
Изпих уискито си и извиках сервитьора да ми донесе още едно голямо, а когато се върна с новата чаша погледнах към Кристи.
- Сега да поразпитам и теб. - казах й аз. - С какво се занимават вашите?

Брой мнения : 60 Join date : 11.11.2009 Age : 27

- Майка ми е известен адвокат - напоследък много се наблягаше на тази дума, без и аз да знам защо. - Баща ми е мъртъв. Автомобилна катастрофа. Била съм много малка - докато говорех не вдигнах погледа си от масата. За повечето хора болката би трябвало да не е толкова голяма, при положение, че смъртта е посетила дома им преди 16 години. При мен обаче беше преди година, макар да говорех друго. - Бях много привързана към него. Все още ми липсва. - обясних, като вече погледнах Ник в очите и се усмихнах.
- Ами сестра ти, тя на колко е, с какво се занимава? - смених темата. Другата не бе от любимите ми и предпочитах да говоря за баща си възможно най-малко.

» Club Tryst
» Club Opera
» Marquee Night Club
» Pure Night Club
» Coffee Club "New York"